Педиатрите казват, че повечето детски инфекции могат да се предотврат с помощта на няколко добри навика. Звучи просто, но всеки родител знае как изглежда на практика – едно дете, което бяга от сапуна, и друго, което запушва ушите си, като чуе думата „баня“. Добрата новина е, че все пак има начин – просто трябва да знаете къде е „ключът от бараката“. Навиците се изграждат най-лесно, когато детето не ги усеща като задължение.

Защо хигиенните навици се губят точно когато са най-нужни?

Децата не избягват хигиената поради мързел. Избягват я, защото усещат дискомфорт – студена вода, силен аромат, грубо докосване. Понякога дори мокрите кърпи предизвикват отпор само защото миризмата им е неприятна заради съдържащия се в тях алкохол.

Това не е каприз – сетивата при малките деца са значително по-чувствителни, отколкото при възрастните. Когато разберете това, лесно ще промените подхода си. Важно е да не настоявате, а да адаптирате условията, така че те да бъдат лесно изпълними.

Как се мият ръце? Въпрос на техника, а не на време

Миенето на ръцете е навикът, който най-ефективно може да допринесе за намаляване честотата на инфекците при малките деца. Световната здравна организация посочва 20 секунди търкане с вода и сапун като минимален ефективен праг. Малчуганите обаче нямат вътрешното усещане за време на възрастните. 20 секунди обаче е времето, за което детето може да изпее „Честит рожден ден“ два пъти.

Важно е да се знае, че по-голямото количество сапун не води до по-добре измити ръце. Ефектът идва от механичното триене. Затова по-важно е да се изтъркат добре дланите, пространството между пръстите и областта около ноктите, отколкото ръцете да са покрити с обилна пяна. Покажете на малчуганите как се прави, не разчитейте на обяснения – малките деца учат предимно чрез имитация.

Кога да се мием? Преди храна, след тоалетна, и още

Ръцете задължително се мият преди хранене и след тоалетна. Повечето родители спират дотук. Но има други важни допълнения – след контакт с животни, след игра на открито. Пръстта, пясъкът и козината на домашните любимци са отлична среда за развитието на различни видове бактерии и паразити, които детето пренася директно към лицето.

Не е необходимо да всявате паника. Достатъчно е спокойно да кажете „измий ръцете си, тъй като сме били навън“. Ако сте последователни, скоро това ще стане толкова естествено, колкото събуването на обувките в коридора.

Чистотата на лицето и тялото

Ежедневната баня е чудесна цел, към която да се стремим, но невинаги е реалистична – особено при пътуване или в края на особено хаотичен ден. Именно тук влиза бързото освежаване на лицето, ръцете и гънките на крачетата.

За тези моменти мокри кърпички Play Time са практично решение – без парабени и алкохол, те не дразнят чувствителната детска кожа. А приятният аромат на сладкиши кара много деца да очакват почистването след игра с нетърпение.

Навикът, който се изгражда преди първия зъб

Оралната хигиена при децата е може би навикът с най-дългосрочно значение. Кариесът при млечните зъби не е „временен проблем“ – той може да причини болка и дори да повлияе на подредбата на постоянните зъби.

Навикът се изгражда много преди появата на зъбите. Почистването на венците с влажна марля след хранене при кърмачета е препоръка, към която педиатричните дентални асоциации в Европа се придържат отдавна. Когато детето вече има зъби, четка с меки косъмчета и малко паста, съобразена с възрастта, са достатъчни.

Стремете се да превърнете ритуала по миене на зъби в забавна игра. Това помага особено много при децата между 2 и 5 години, когато съпротивата е най-честа.

Нощната хигиена – последният навик, за който не се говори достатъчно

Привечер много родители нямат повече сили и хигиенната рутина често е първата жертва на изтощението. Това е разбираемо. Същевременно вечерното почистване на лицето и ръцете намалява пренасянето на микроорганизми към спалното бельо и оттам обратно към лицето по време на сън.

Не е нужно да е дълго. Нужно е да е всяка вечер. Децата, при които вечерната рутина е кратка, но редовна, я приемат без съпротива много по-лесно от тези, при които тя се случва само „когато имаме сили“.

Хигиенните навици не се изграждат със строгост, а с постоянство. Пет минути всеки ден, в продължение на няколко месеца, имат по-голям ефект няколко спорадични „задълбочени хигиенни сесии“. Колкото по-малко усилие изисква навикът, толкова по-вероятно е детето да го запази, дори когато вие не сте наоколо.